За деня на шегата 57 радиостанции се посмяха заедно, като се опитаха да прецакат слушателите
си. Повече за шегата има на www.email-porto.de.
Континентален план за спасяване от спама
Знаете ги тези досадни рекламни съобщения пристигащи по електронната поща наречени
спам – идват безчет и от тях няма отърване. В нашето радиопредаване не веднъжсме
говорили за тях обаче сега разработих континентален план за отърваване от спама.
Докато текущите тактики за борба със спама използват технически средства, континенталният
план за отърваване от спама изхожда от факта, че в европейския съюз спамът е забранен.
Това е радлично, на пример от САЩ, където с федерален закон спамът е разрешен и отделните
провинции или щати не могат да направят контра-закони.
Най-просто казано континеталният план се състои в това разходите по получаването
и обработката на спама да се прехвърлят от получателите върху подателите. Това като
идея е много умно, обаче с нея идват и някои теоретически и практически спънки.
Теоретическото усложнение е, че при спам идващ от чужбина трябва да се уточни
кои закони се прилагат – законите на държавата, където е спамърът или законите на
държавата, където е получателят. Ако се прилагат законите на държавата, където е
спамърът, се стига до парадокса, че ако той е в САЩ може да изпраща колкото си иска
спам на фирми в Германия, а ако е в Германия не може да използва същите рекламни
способи. Така две фирми се състезават за един и същи пазар при неравни условия.
Ако обаче за всички се прилагат приетите обичаи на страната, където се получават писмата,
тогава това усложнение се изглажда. Остава въпросът дали може на практика при спам
да се приложат законите на страната, където е получен спама, когато изпращачат е
зад девет държави в десета.
Основната практическите спънка е, че е много трудно да се установи кой е подателят,
защото спам може да се изпраща от интернет клубове и кафета. Към този проблем в
Германия се решава по следния начин: ако някой има интернет вкъщи и направи въздушна
мрежа, в която всеки може да се включва и да прави в интернет бели, тогава беладжията
е този, който е предоставил незащитен достъп до мрежата, т.е. този който е сключил
договора за интернет.
Това обаче не е ясно дали важи за чужбина.
Към това обаче има и някои особени случай. Например ако на някой му откраднат
паролата за пощата и изпращат от там спам пак не е ясно кой е виновен за това и трябва
да се гледа от кой IP-адрес, т.е. буквално от къде е било изпратено писмото. Тази
проверка не може да се направи току-така.
Нежелана реклама от пощите
В по-миналото предаване Ви разказах за телефонния тероризъм. Негова разновидност
е пощенският тероризъм, когато в пощенсктата ви кутия пускат безчет хартиени реклами.
Няколко месеца поред печатах в работа лепенки „Моля не пускайте реклама“, но те
бяха редовно отлепяни от пощенската ми кутия. Затова реших да приложа друга практика:
писах на пощите да не ми пращат техните реклами. От там ми отговориха, че е много
сложно пощальоните да се съобразяват с индивидуалните желания на получателите по
отношение на неадресирана реклама, обаче ако имам бележка на кутията, да не ми пускат
реклами, пощальоните ще се съобразят с нея.
Отговорих им, че аз всъщност искам да получавам реклама, но точно рекламата идваща
от пощите не я искам. После получих писмо, в което се обясняваше, че за пощальоните
е много сложно да се съобразяват с индивидуалните желания на получателите на неадресирана
реклама, обаче ако си сложа лепенка да не ми пускат реклама, тя ще бъде уважена.
Аз пак писах на пощите, че техните писма представляват тормоз над мен и им предложих
или да ми пратят стикери за пощата за тяхна сметка, или да събират повече пари от
рекламодателите, което да им позволи да назначат повече пощальони, които вече да
може да се съобразяват с индивидуалните желания на получателите. И какво мислите
стана: получих три стикера „Моля не пускайте реклама“!
Ако искате и вие на страницата на пощата www.post.de най-долу има връзка „Контакт
по електронната поща“. Пишете им от там да ви пратят стикери, оти рекламата им Ви
тормози!
И тази година академично дружество „Кирил и Меодий” не пропусна да отбележи националния
празник на България – 3ти март. Ако сте пропуснали програмата, определено има за
какво да съжалявате, защото от управителния съвет се погрижихме да представим една
богата китка от българската култура – фолклорни песни, танци, литература. Сред тази
многообразна програма не бяха пропуснати и българските носии, като част от културата
ни.
Ще ви запозная с част от информацията, която представих на празничната вечер.
Българската традиционна носия е народното облекло на българина от Възраждането
до към средата на 20ти век. То отразява спецификата, традиционната култура и бита
на българския народ.
Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от
облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите
са били в контакт — турци, гърци, албанци, власи. Фолклорната носия е всекидневното
работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Носията е
практична при трудова дейност, носи се на традиционни обреди или празненства.
Бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските
етнографски области носиите се отличават със своя специфика и самобитност.
Женската носия според вида на горната дреха се дели на четири типа:
Еднопрестилчена — Разпространена в Западните Родопи, в източните склонове на
Пирин и в южните части на Рила;
Двупрестилчена — Разпространена е в Дунавската равнина и северните склонове на
Стара планина;
Сукманена — в централните планински райони и в Тракия;
Саяна — в Югозападна България и в крайните райони на днешна Южна България.
Еднопрестилчената носия се състои от риза и престилка. Разпространена е в Родопската
област сред българомохамеданското население. При нея над ризата, в долната част
на тялото, се обвива една престилка, чиито краища се разминават в талията при една
от страните.
Двупрестилчена носия
Основните части на двупрестилчената носия са ризата, две престилки и колан. Определяща
е задната престилка с различни названия: бръчник, завеска, вълненик, пещимал, кърлянка
и е с разнообразна орнаментика. Разпространена е в Северна България
Сукманена носия
Това е дебела вълнена тъмноцветна дреха. Характерно за сукмана е това, че върху
него е съсредоточена украсата на облеклото. Тя е постигана предимно с везмо или с
пришиване на цветни сукна по полите или по ръкавите. Характерно за сукманените носии
е наличността само на предна престилка наричана прегач или фуста. Тя е цветна, обикновено
рязко очертаваща се на черния фон на сукмана, червена, зелена, жълта, дори бяла.
Саяната носия има за основна част също туникообразна риза, но обликът й се изгражда от т. нар.
сая - постоянна горна дреха, отворена отпред, с различна дължина на полите (до коленете
или до глезените) и на ръкавите (къси или дълги). Преобладават саите от едноцветна
бяла, черна, синя или тъмнозелена (памучна или вълнена) тъкан. Украсата на саята
е съсредоточена по пазвата и по края на ръкавите. Саяната носия е разпространена
главно в южните и в югозападните области на българската етническа територия.
За женското облекло са характерни и някои други елементи.
Забраждане
Съществено отличие на омъжените жени е било забраждането. С кърпа се закрива
напълно косата или се оставя да се виждат ограничени части от нея. Най-широко разпространено
е обикновеното забраждане, което се прави с бяла или цветна забрадка от широк квадратен
тънък плат, прегънат по диагонал.
Накичване
Накичването на главата у девойки и млади жени става обикновено с градински и
полски цветя, затъквани зад уши. Често и любимо е украсяването на главата с птичи
пера – петльови или гривици (завити пера) от патка или обикновени кокоши пера, боядисани
в червено, зелено и др. За по-тържествени случаи се използват паунови пера.
Пафти са украсени метални токи за колани, които играят ролята и на накити в женската
народна носия в България. Пафтите заемат особено място в женската носия. Традиционно
ги носят само омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата
си (само омъжените жени носят метални накити, по време на моминството накитите се
състоят основно от мъниста). На накитите се е гледало като на средства за защита
от лоши сили; по-специално коланът и пафтите са защитавали детеродните органи на
жената.
Мъжката носия няма толкова разновидности и има два основни типа. Според цвета
и кройката на горните дрехи мъжката носия е белодрешна, по-старинната; и чернодрешна,
която се появява през Възраждането. Чернодрешната е горе стегната, долу разширена;
Белодрешната е горе разширена, долу стегната.
Белодрешна носия
Гащите са с тесни крачоли, плътно прилепнали до горе. Горната част на белодрешните
гащи е плитка и с по-къса предница, вследствие на което дрехата е пристягана отзад
на кръста, и отпред, в подкоремната част. Този вид гащи се нарича беневреци или чешири.
Горната част не приляга така плътно до тялото, а е разширена с прибавки на странични
клинове. Поясът се опасва стегнато, внимателно надиплен около кръста, като често
е пристяган допълнително с тесен ремък.
Чернодрешна носия
Гащите са с много широка кройка от коленете нагоре, а от коленете до глезените
крачолите плътно прилягат до краката. Привръзването към тялото става с връв или ремък,
навървен в нарочен подгъв по горния ръб – учкур, въркузун. Вследствие на това облечената
дреха се набира на множество гънки и придобива характерен вид на шалвари, чието дъно
увисва повече или по-малко отпред, отдире или между краката. Тази дреха се нарича
потури, чешири, шалвари, гащи.
Поясът е значително дълъг и е по-широк от този на белодрешковците. Опасва се
с постоянна тенденция да покрие по-голяма част от корема, не така стегнато и надиплено,
както при първия тип, дори явно халтаво и усукано, като се спуска ниско и върху седалищната
част.
MP3 (104Mb), OGG (103Mb)