Предаване "Без граници"

Емисия 4ти април 2009
MP3 (55,8 Мб), OGG (56,6 Мб)

Отбелязване празника на славянската писменост и култура във Фрайбург

На 11ти май българско-румънското студентско дружество "Грифон", Фрайбург, ще отбележи деня на славянската писменост и култира с изложба за кирилицата. Теодора Ватахска представя как ще протече празника и какво търси за изложбата. Ще бъде излъчен филма "По-стария брат" документален филм за мемориала на Св. Методий в Елванген. Неговият автор, Бойко Василев, също ще бъде гост. За допълнитела информация тел. 0761-2104097.

Празници през април

През седмицата отпразнувахме деня на смеха и шегата – първи април. Лично аз с мои приятели празнувах на драго сърце в чест на смеха, но съдбата отпразнува в името на шегата, което завърши за скромната ни компания с мускулна треска до ден днешен. Просто туристическото ни любопитство към планината изисква смях, но не и шегаджийски карти. И това смешно за деня. Ако и вие имате нещо интересно да ни разкажете за царете на доброто настроение – смеха и шегата, то споделете на радио ет а фау ка ем точка де е и ние ще го споделиме на всички слушатели. Всякакви забавни истории са добре дошли!

Месец април ни е подготвил голям наниз от празнични дни. Като начало Великите пости, последвани от Страстната седмица и Възкресение Христово. Човешкият организъм е сложна система и всеки елемент от нея играе достатъчно важна роля. Силите си черпите от хранителните вещества, които приемате всеки ден под формата на всякакви лакомства. Без да ми се обиждат изключително религиозните от нашите слушатели, лично мое мнение, че поне веднъж в годината трябва да пречистим нашата комплексна структура, започвайки от хранителната си система. Във всяка религия има заложена такава грижа за нас самите, което ми дава причина да твърдя, че вярващи или не, Великият пост е здравословно-издържано внимание към нашата физика. Не ми се задълбава в трактат на религията.

Затова продължаваме с Лазаровден на 11 април. Лазаровден или Лазарница е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Така се казва защото името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е библейска личност, бил е приятел на Иисус. Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника . Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че девойка, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува .

И така взимаме венците, дарени от лазарките на Лазаровден и се пренасяме на Цветница – 12 април, наричана още Връбница или Палмова неделя,което е 6та неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

Православното вярване е че народът възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете на Спасителя. Шествието продължило от височината на Елеонското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

Как празнуваме в България Цветница?

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

Божура Виолета, Върба, Върбан, Гергин(а), Гроздан(к)а Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а) Елица Жасмина Здравка, Здравко, Ива Иглика Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния Ралица, Роза Росен Росица Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка) Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко,Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина

Да не забравите да поздравите някого!

На следващата сутрин 13 април започва страстната седмица. Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Исус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази тази седмица се нарича Велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден. 40 дни след Великден се празнува Възнесение Христово или Спасовден, тази година по православния календар датата е 28 май, четвъртък. Повечко внимание трябва да отделим на Разпети петък или Великия петък от страстната седмица. Това е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове. На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на Дева Мария.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в имволичния гроб в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден. И сега информация за Великден – 19 април тази година по българския православен календар.

60 години НАТО

НАТО 3 и 4 април Баден Баден Германия

Една среща, един ден, 5 зони на сигурност, 3500 гости рожденици, 3500 медийни представители, 15 000 полицейски служители или поне толкова официално, 25 000 демонстранти, 55 000 жители и 50 млн евро разходи, това е гатанката за днес, а отговорът е срещата на Върха на НАТО в Баден Баден.

За целта бе спряно движението на влаковете между Кеел и Стразбург от 3ти до 5ти април, като гарата на Кеел бешее недостигаема до около 11 часа днес /в събота сутринта/. А5 беше блокирана в участъка Карлсруе и Баден-Баден, а цялото движение по пътищата в гостоприемното градче остана блокирано. Предимството е, че заради срещата поне улиците са санирани. А и хотелиерският бизнес, кетърингът и изобщо всичко, отнасящо се до консумативното разходно перо на срещата фигурира като получател на част от вече споменатите 50 млн евро.

В самия Баден-Баден няма достатъчно хотели за настаняване на делегациите, затова околните градчета в региона също са засегнати, например Карлсруе, тук бяха приютени част от служителите на закона и реда. Суперлатив за историята на Баден Баден, като си затворим очите, че логото на срещата изобщо не споменава прочутия домакин.

И стига толкова около срещата, все пак трябва да останем верни на принципа си, че политически теми нямат място в нашия ефир, колкото и да ни е трудно понякога това, защото в основата си, всичко е политика. И второ: знаете, че предаванията в общи линии се подготвят в последния момент преди деня на излъчване, тоест в последната седмица, или с други думи, текстовете са подготвени предварително и аз не мога да виждам в бъдещето дали ще има нещо интересно около срещата, спазващо вече споменатия принцип. Но няма нищо лошо, ако от светско събитие извадим образователния аспект. Какво е това НАТО?

На френски е ОТАН, на бългърски съкращението е САП. Разширението е Северно-Атлантически Пакт или НАТО на английски North-Atlantic Treaty Organization е международна организация за военно сътрудничество между Америка и Европа, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Седалището на организацията е Брюксел.

В момента страните-членове на НАТО от 1ви април 2009 са 28 на брой. Държави-учредители на пакта са:  Белгия, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Великобритания, Португалия, САЩ, Холандия, Франция. Разширения след основането на пакта са страните: България, Германия, Гърция, Естония, Испания, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Чехия и Албания и Хърватия са приети на 1ви април тази година с подписването на документите за присъединяване в присъствието на посланиците на двете страни на официална церемония във Вашингтон.

Към организацията има още 22 страни, със статут на партньори на НАТО.

Самият Северноатлантически договор се основава на член пети от Вашингтонския договор, който гласи: Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.

Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни-членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига.

Интересно от историята е, че Франция е страна-учредителка, но се отказва от пакта през 1966г., а през 1995г. се присъединява отново. Исландия е единственият член на НАТО, който няма своя собствена армия и тези функции са изпълнявани от постоянния американски контингент в страната. Исландия се присъединява към пакта с условието, че няма да се налага да основава своя армия.

Гърция и Турция се присъединяват към организацията през февруари 1952 г. Испания се присъединява на 30 май 1982 г., а бившите членки на Варшавския договор Полша, Чехия и Унгария се присъединяват на 12 март 1999. През 2004 година към НАТО се присъединяват Литва, Латвия и Естония, България, Румъния, Словакия, Словения.

Прибалтийските републики (Литва, Латвия и Естония) нямат свои военно-въздушни сили. На ротационен принцип останалите страни членки охраняват въздушното пространство над тях.

На срещата на НАТО в Букурещ, Румъния през април 2008 г. Хърватия и Албания са поканени да станат страни членки а Македония също получава правато да се присъедини към алианса, но след като реши спора за името си със страната членка Гърция, която наложи правото си на вето.

И малко за Присъединяването на Германия... На 23 октомври 1954 в Париж се подписва комплекс документи, сред тях резолюция на страните-членки на НАТО за присъединяване на Федерална Република Германия към Северноатлантическия пакт. Подписаните в нарушение с Потсдамската конференция от 1945, предвиждаща де-милитаризация на следвоенна Германия, съглашения засилват международното напрежение и довеждат до отговор от страна на Световната Соцалистическа Система - създаването на Варшавския договор през пролетта на 1955 г.[3]

След обединението на Германия през 1990 г. членство получава и бившата Източна Германия, като достоен за отбелязване факт е, че до 31 август 1994 г. на тази територия (част от НАТО) се намират руски войски - нещо повече, изтеглянето им оттам е най-голямото преместване на военна сила в мирно време след Втората световна война. [4]

Основни стълбове на политиката на пакта са Солидарност, Мир, Сигурност и Трансатлантически връзки

Какво прави НАТО?

Консултации текат в специална комуникационна система за всички страни, членове на пакта.

Защитната стратегия на алианса се основава на споразумението по договор, че нападение срещу член на пакта се счита за нападение срещу цялата организация, което изисква от членовете съответната реакция към агресора.

Ролята на НАТО в кризисни ситуации. Във военно положение или при гражданска война, алиансът поема ангажимента за подпомагане стабилизация и приключване на конфликта. Примери затова са намесата на НАТО в бивша Югославия, Босна, Косово, Македония, Афганистан, Ирак.

Партньорството е статут за страни-нечленове на пакта, диалог и съдействие са методите за стабилизация и сигурност извън границите на НАТО. Основани са инициативни съвети в рамките на страните членки и нечленки за подпомагане интерграцията и съкооперативността с целите по договор, както и за осъществяването на мирни програми, например Общата мирна програма, инициатива в Истанбул, НАТО в Украйна и в Русия или Средиземноморски диалог – инициатива за съдействие в Средиземноморския регион.

И все пак НАТО е натоварена с политическа отговорност, защото решенията се взимат интернационално, членовете на пакта са представени от посланици, министри и държавния глава за всяка страна.

Решенията в рамките на пакта се взимат на принципа на консенсус, тоест обявяване на някакво решение на алианса е по подразбиране израз на съгласие с него на всички суверенни държави- членове на организацията. Гласуване не се провежда, а се правят консултации, докато не се стигне до приемливо решение за всяка страна.

Милитарната структура се характеризира като система за планиране, командване и организация на военните сили в мултинационален щаб.

Срещите на НАТО се наричат съвет на пакта.

Страните-членки са представени на съвета обикновено от посланик или от постоянен представител, които са съпроводени от национална делегация, състояща се от съветници и други официални държавни лица. Например България има постоянен представител и това е Любомир Иванов.

Съветът също се събира от време на време на нива държавни глави, правителствени лидери или министър председатели и министри на външните работи и на отбраната. Тоест има разновидности в нивата на срещата.

Избраният Генерален секретар на НАТО е едновременно номиниран от страните членки и като председател на Съвета на пакта, както и на комитетите по военна защита, ядрено планиране и други. Мандатът му е обикновено в срок от 4 години. Той също действа като говорител на организацията пред външни институции и в медийното пространство, както и в контактите между правителствата на страните-членки. Настоящ е Яяб де Хооб Шефер, холандец по народност.

НАТО е разширена и под формата на различни представителства, например в Азия или граждански формирования. Също така военният комитет на пакта включва постоянни представители, всеки от които е подкрепян от национален съвет.

Създаването на пактове е от една страна модерна стъпка към осъществяване на световни цели, като всенароден мир и стабилност. Партньорството е характерно за човечеството от началото на историята, откакто ние я познаваме. На сградата на българския парламент пише, че силата е в съединението, защо това да не аксиома и за цялата земя. Важното е до колко целта оправдава средствата и обратно и до колко това е предмет на консенсус за всеки от нас.