Емисия 6ти септември 2008 (54,8 Мб)
А датата, която се чества е 6ти септември – Преди тази вписана в историята на България за вечни времена дата, нашата родина в днешните й мащаби е разделена на две части, едната със статут на Княжество и другата е автономна област в рамките на Османската империя, наречена Източна Румелия. Няма как да подминем и причината за това разделение- Берлинския конгрес през 1878, където Великите сили, а именно Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия и Русия, буквално орязват нашите граници.
По дефиниция Велика сила е държава, разполагаща с извънредно голяма политическа, военна и икономическа мощ, което й дава възможност да взима участие в решения на конфликти от глобално естество. Терминът съществува от близо 71 години преди Съединението.
Всеки е чувал за така наречения паритет на силите. По това време това е било любимото словосъчетание на Великите сили. Именно заради този афинитет към статуквото Великите сили няма какво друго решение да вземат, освен да гарантират по свой начин и преценка разпределението на силите там, където им се дава възможност. А България в своите граници след Освобождението е потенциална участничка в пакта.
Това е основната причина да се разкъса младата българска държава, затова и терминът Велики сили е натоварен с преобладаващ негативен смисъл, което олицетворява най-висша форма на намесничество и дори ако желаете наглост. Това е и причината за следващите събития на Балканите. Един такъв факт би пречупил съзнанието на нормалния човек, би смачкал мечтите му, би накърнил достойнството му, би причинил болка, въпросът е какво би направил след това този нормален човек за идеала си?
Българинът отдавна не обича да му се казва какво да прави, тази характерна черта е вплетена в корените ни и за нея свидетелстват редица примери от историята, дори и днес. Именно заради това относително положително качество можем да празнуваме 6ти септември, именно заради тази безкористна упоритост години наред, именно заради тези знаменити актове, можем с гордост да кажем, че сме българи и сме заслужили свободата си.
Съединението е координирано от Българския таен централен революционен комитет и се извърша след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6ти септември или 18 септември по нов стил 1885 година, с подкрепата на българския княз Александър Първи Батенберг.
Самият комитет се създава същата година през пролетта без ясни цели, по-късно вече се формулира следното: освобождение на Македония от Османската империя, обединението на българските земи в едно цяло и образуването на конфедерация на балканските страни. Негов ръководител е Захари Стоянов.
Подготовката на един такъв запечатан в историческото ни съзнание подвиг е коствала много саможертвеност и други акции под формата на обществени демострации и статии в различни вестници, които да пробудят желанието за промяна в тази смачкана бългаска натура, особено в рамките на Източна румелия. Най-масово събитие е организираното от комитета честване на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли. Тогавашната либерална партия също е привлечена в осъществяване целите на комитета.
Така през нощта на 4ти септември се обявява Съединението в село Голямо Конаре днес град Съединение и в нощта на 5ти срещу 6ти септември се установява контрол над Пловдив, където е свалено от власт правителството на Източна Румелия, тоест генерал-губернатора на областта Гаврил Кръстевич, който във възторг обявява “Аз също съм българин, няма да остана безпричастен към това”. Съставя се временно правителство, начело с Георги Странски, което включва предимно членове на БТЦРК.
На 8ми септември княз Александър извадава манифест към български народ, в него се съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението да бъде прието като общонародно дело. На другия ден след тържествено посрещане в Пловдив, князът изпраща телеграма до правителствата на европейските велики сили, че старата източна румелия не съществува вече. Съединението нанася нов удар върху авторитета на Османската империя, която търси отново подкрепата на Великите сили.
Същите тези Велики сили приемат България в новите й граници, отчетена е готовността на българския народ да защитава обединението си.
Днес съществуват доста радикални трактовки на случилото се и по-скоро на решението на Великите сили – нарицанието “престъпен акт” и абсурд, както и първопричина за всички катаклизми на Балканите. Дали последващото противопоставяне на военна интервенция на Турция от тяхна страна може да се каже, че е продиктувано от избора на “по-малкото зло” или от окончателното убеждение че българинът е готов на всичко за да защити идеала си за национална принадлежност, за така ценената свобода и единство.
От тези сто двадесет и три години, които ни делят от Съединението, внушително се откроява неговото значение като едно от най-забележителните събития в историята ни, означаващо сплотяване на българите в национална държава и в крайна сметка се оказва най-важната предпоставка за по-нататъшното културно, стопанско и политическо развитие на българската нация.
Така че “драги ми сънародници” не забравяйте, че съединението прави силата и бъдете горди с историята си.
Днес ще разгледам съвсем във груб аспект една твърде значителна и обширна тема: застраховки и осигуровки. Доста сухарско ако мога така да се изразя, но всеки от вас, избрал да остане в Германия е длъжен или ще бъде принуден някога да се информира по въпроса. Защо да не го направя аз за вас и защо не сега?
И тъй като ще си говоря сама, а вие ще слушате, ще поставя следните уговорки: темата засяга само и единствено германските законови и нормативни актове и се отнася до ситуацията тук. Още повече ще Ви помоля да извините този монолог имайки предвид, че голяма част от термините не съществуват на български или поне не означават същото, което биха представлявали на българска земя. Тоест за ваша информация и ако преценя за нужно ще давам и съответния термин на немски език, което предпоставя като резултат една доста смесена реч, чието избягване винаги се е целяло в ефирно време. Така че още веднъж: простете! Информацията, която мина през мен за подготовката на този репортаж мога честно да призная че действително е изключително интересна и полезна. Застрахователната дейност в Германия се разделя съвсем условно в четири области: здравни застраховки, осигуровки, общи застраховки и финансово-застрахователна дейност. Думичката застраховка или Versicherung стои за предпазни мерки при поети рискове в колективен смисъл, както и за застрахователен договор, който е с защитна цел.
Здравната осигуровка е част от социално-осигурителната система на една държава, като се късае не само за финансова обезпеченост, но и за веществена. здравните застраховки биват два вида: задължителни законово обосновани gesetzliche Krankenversicherungen и частни private Krankenversicherungen.
При първите вноската е калкулирана от държавата на основа пакет от определени услуги, които се определят по закон като стопански, достатъчни, неотложни и целесъобразни. Вноските не са зависими от риск, а от дохода на лицето, съдържат преразпределителен компонент за семейните членове при по-нисък доход на единия от тях или освободени такива, те се отчисляват финансово, тоест не се подразбират като резерви, както и демографски гарантирани, тоест застаряването на населението автоматично води до по-високи вноски. Тези застраховки имат задължителен характер, където непосредствено носители са заетите, безработни, пенсионери, студенти.
Съществуват и определени предпоставки за възможността да се избере такава застраховка, тоест в горепосочената група не влизат физически лица със самостоятелна стопанска дейност или така наречените selbstständige, също така служители в държавни звена и институции, лица с претенции за статут на бегълци, както и получатели на социални помощи. Приходите на законово обоснованите здравни осигуровки представляват главно месечните вноски на членовете. Тези до 2005 година са се разпределяли между работодател и работник, от тогава насам е въведена допълнителна вноска 0,9%, която се погасява от работника самостоятелно. Като мярка за намаляване на по този начин допълнителни разходи, е взето решение допълнителните вноски да се заплащат само при претенции за услуги. Именно затова сега като отидем на медицински преглед трябва да платим въпросните 10 евро на тримесечие.
Частните здравни застраховки са премийно устроени, където премиите се калкулират индивидуално за договорени услуги, те са съобразно рисковия фактор и не са обвързани с дохода на лицето. Премиите се считат за натрупани резерви и са демографски установени, защото премииите се изчисляват за всяка тарифна група по отделно, което предпоставя уравновесяване на риска за съответната група без преразпределителни компоненти. Те не са със задължителен характер, но регулирани с горница за годишния доход на лицето, над която то има право да избере частна здравна застраховка. Прагът за 2008 е годишен доход над 48 150 евро, като се изисква още този годишен доход да бъде доказан в съответните размери за последните три години при предявяване претенции за освобождаване от задължителните законово обосновани застраховки. При определянето на дължимата вноска се взимат под внимание индивидуално факторите възраст, пол и здравно състояние. Промяна на вноската след сключване на застрахователен договор е с валидност за цялата тарифна група, а не за всяко лице индивидуално.
Звучи сложно, но за улеснение ще обобщя: законовите застраховки са осигурителен тип, където се гарантира обща и еднаква помощ със социални преразпределения и ненатрупан резерв, тоест всички плащат за всички нуждаещи се. А при частните се трупа собствен резерв, всеки плаща за себе си в рамките на заявените изискани услуги. Характерното на пръв поглед е, че частните застраховки имат по-малки в паричния си размер месечни вноски, респективно премии, но услугите се дозаплащат.
През 2006 та година в Германия 87,5 % от застрахованите са членове на така наречените законово обосновани здравни каси, 12,5% са притежатели на частни здравни застраховки.
Нежният пол подлежи на друг вид рисково факториране, което предпоставя по-високи месечни вноски от мъжете и като цяло може да се приеме че средно жените живеят повече от мъжете, което ги оскъпява допълнително. Но от началото на тази година влезна в сила Законът за уеднаквено осигуряване тоест Gleichbehandlungsgesetz, който регулира именно различията във вноските при мъжете и жените само чрез доказване на съответното неравностойно фактуриране на услугите под иск. Експлицитно това не важи за периодите в майчинство, вноските тогава вбъдеще ще бъдат разпределени по равно между мъже и жени.
При частните застраховки лечението се фактурира по медицински план, изготвен от лекуващия лекар и пациента и се погасява на принципа на покриване на разходи, тоест лечението не е предварително установено както при законово обоснованите осигуровки.
Фактурираното лечение се поема от части от застрахованото лице, от 2009 година в рамките на 5000 евро, а остналата част от застрахователя.
По данни на германския национален статистически институт през 2003 година 188 хиляди граждани са били без здравни застраховки, въпреки генералния им задължителен характер. През 2005 се е смятало че има 300 000 такива, по прогнози за 2007 незастрахованите са били 400 000.
От началото на 2007 година здравната реформа в Германия предвижда задължителни здравни застраховки, при което застрахователите нямат право да откажат сключване на договор заради високи здравни рискови фактори.
Следващата главна точка в класификацията на осигуряването е застраховката живот или Lebensversicherung. Това е доста обширен термин, чиято комплексност зависи от обекта на застраховане.
Колкото и грозно да ви прозвучи първите застраховки живот са били в античността, но с характера на залагане. Тоест гражданите са залагали пари дали някой ще доживее до еди кога си. Първите истински застраховки живот са се появили в Римската империя, където таканаречените погребални сдружения са поемали разходите по погребения и подпомагали финансово близките на споминалия се. През 17ти век във Франция е имало първи договорености за оказване помощ на близките след настъпила смърт на застрахования. Така наречените залози за живота на хората са били и често наблюдавано явление в Англия. Също през 17ти век първите застраховки живот са се появили и в САЩ, но под опеката на църквата. На семействата на починалите Божи служители са се давали помощи, това е първата форма на днес съществуващата в социалното осигуряване форма на отчисляване. Или Umlageverfahren, тоест днес се плаща за днес нуждаещите се. По-късно отново в САЩ преди гражданската война много дружества са застраховали животите на робите, които не са били застраховани като човешки същества, а като имущество.
За откривател на математическите пособи на застраховка живот се смята Едмонд Ноулий. Застраховките живот в модерната им форма са се появили в края на 17ти век в Лондон. От 1827 година в Германия се продават полици от Готауерската застрахователна банка от Ернст-Вилхелм Арнолди основана, считан за бащата на застрахователното дело. През 2004 година на територията на страната са сключени 95 милиона застрахователни договори като капиталовложения на стйност 618 милиона евро.
Застраховката живот е вид застрахователен договор с клауза за предяваване на искове по него при настъпила смърт в определено време или при преживяването на определен период, като покритиета по него са също за определен период определени. Така рискът или застрахователното събитие се приемат за настъпила смърт респективно за ненастъпила смърт в определено време. Застраховките живот се наричат и Индивидуални застраховки, като социалните осигуровки също индивидуални, които покриват подобни рискове, се базират на фактически сключен застрахователен договор.
По установени договорни отношения, иск за покритие може да се предяви и при тежко заболяване, причина за неспособност упражняване на професия, което се свързва директно със заплаха за човешкия живот и се счита за застрахователно събитие.
Класификацията на застраховките живот е възможна по много показатели, на първо място стои по застрахователно събитие, застраховка при неспособност упражняване на професията, предбрачен договор отчасти също. По вида на покритие са капиталови, пенсионно-осигурителн и други. Една класификация е съвсем неточна, както и невъзможна, заради комплексността на различните договори и индивидуалното им напасване.
Застраховки живот могат да бъдат предлагани само от регистрирани акционерни дружества, както и от застрахователни дружесва или от органи на публичното право, както и от регистрирани филиали на територията на страната на чуждестранни застрахователни дружества извън Европейската Икономическа общност.
Законови разпоредби можете да откриете в Закона за застрахователното право в Германия или Versicherungsvertragsgesetz, който тази година беше обстойно реформиран.
Също така съществува възможността да продадете полицата си за застраховка живот на така наречения вторичен пазар за застраховки и да донесете парични профити от сключената от вас застраховка. Такова решение обаче ви задължава да заплатите съответните данъци по приходите от продажбата.
Договорите за застраховка живот имат екстремна времетрайност от десетки години, за която застрахованият е обвързан с плащания, независимо от икономическото му положение по-нататък и от очакванията му за животопродължителност. Именно затова за европейския вътрешен застрахователен пазар са установени сериозни и строги правила, които гарантират че застрахователят е в състояние през целия срок на застраховката да изпълнява поетите от него задължения.
Главната задача на застраховката е балансиране на рискове от многобройни рискови събития за цял колектив, затова е застраховката е масова сделка. Уеднаквяването на всички договори не е само едно изработено предложение за рационализация, но е и необходимост за достигане на валидността и позициите по всички договори. За многочислеността на засегнатите лица при сключване на застрахователна сделка, застрахователят изготвя интерни за фирмата упътвания, които обосновават съдържанието на договорите, както и съгласуването на месечната вноска а още и прогнозиране и проверка на рисковия фактор. Тези предварителни указания се наричат тарифа и не са тарифи в правния смисъл на думата.
Тарифите са общи указания и не е задължително договорът да е изготвен на 100 процентовата им обосновка, както и застрахователят не е задължен да уведоми потенциалните си клиенти какво пише в тарифата. Като правило без изключения е естествено забраната за дискриминацията и публично-правните регламенти.
Определянето на месечните вноски взима под внимание чисто индивидуални данни, например възраст, пол. Нормална ситуация е да се сключват договори в определени възрастови граници, както нагоре , така и надолу.
От особена важност е и калкулативната лихва, олихвяват се всички вноски за срока на договора, което при застраховка с капиталовложителен характер променя значително крайния авоар. В Германия Министерството на финансите определя максималната лихва, което допълнително се включва в грубата изработка на застрахователната оферта. Лихвата сама по себе си е динамична величина, която е обвързана пряко с развитието на капиталните пазари, вследствие на което и застрахователите в същото време променят съдържанието на договорите си в зависимост от актуалната стойност.
Като средна ориентировъчна стойност може да се вземе за пример от 1ви януари 2007ма година лихвената горница е определена на 2,25%.
Не мислете, че вноските остават такива каквито сте внесли, те се редуцират с калкулативни разходи, а именно за обслужване и управление, разходи по договора изготвяне и прочие, инкасо и други надбавки по вноски.
За защита на фондовете и гаранция на обезпеченията при например фалит на застрахователната къща се взимат допълнителни мерки под формата на обвързани активи, тоест гаранции за застрахованото лице. Например е установено че не повече от 35 % от гаранциите могат да бъдат инвестирани. Това важи за всички страни от ЕС и от Европейската Икономическа Общност. В Германия при застраховки с капитално участие се предвижда и определена рентабилност. С набраните средства застрахователят инвестира и реализира печалба, нейното олихвяване се разпределя на застрахованите капиталовложители. Това е оповестено в договора и се регулира въз основа на риск и разходи за застрахователното дружество в повечето случаи.
Някои примери за застраховка живот са рисковите застраховки или Risiko-Lebensversicherung, които са подходящи при гаранции за дългове от страна на застрахованото лице пред трети. Те са зависими от възрастта, пола и от здравословното състояние на лицето. Класическата форма на застраховка живот с капитално участие е една смесена форма при рисково събитие смърт и така да се каже преживяване на срока на покритие. В Германия тази форма е съвсем различно целесъобразена: а именно като пенсионна осигуровка или Altersvorsorge. Дори така наречените пенсионни осигуровки или Rentenversicherungen сами по себе си представляват застраховки с капиталовложение.
Застраховката живот е всеобхватно понятие и съдържа много критични точки, които все още подлежат на разглеждане. Например Уни секс Тарифата, тоест тарифа валидна за двата пола, също така тяхната транспарентност, разходите обвързани с тях, сторнировъчни квоти, така наречените неподвижни резерви и също така възможността за данъчно облекчение.
Мисля че фактите с които ви запознах днес бяха предостатъчни. Следващия път ще ви представя останалите особености в социално-осигурителната система в Германия, а именно какви частни застраховки може да предприемете и с какво ще ви помогнат те, какво точно е пенсионният фонд и в зависимост от статуса ви, кое е най-изгодно за вас, също така и много по-рентабилните и известни в последно време британски застраховки живот и дори за мобилизираните ни слушатели ще разкажа нещо интересно.
Продължава на 4ти октомври.