Емисия 6ти октомври 2007 (57 Мб)
Преди една година много български студенти дойдоха в Германия за да започнат следването си. През тази година привсеки от тях са настипъли някакви промени. Георги Кехайов разказва за себе си.
Интернетът съществува, защото компютри на различни производители са в състояние да общуват по между си по договорен начин, наречен протокол. Кой обаче прави протоколите, т.е. стандартите в интернет?
Действаща схема е няколко фирми работещи в една и съща област да се съберат, примерно под формата на консорциум, и да се договорят за формат, при който техните програми ще могат да обменят данни помежду си. Този подход е сравнително нов, но не са един или два случаите, когато някоя фирма не бива поканена за участие в преговорите. В резултат сърдитковците подемат конкурентна инициатива и се появяват два стандарта за едно и също нещо. От такива случаи е тръгнала приказката “Стандартите са хубаво нещо, нека да направим повече от тях”.
До тук думата “стандарт” беше употребена неуместно. Стандарт може да създава само упълномощена от властимащите служба. Такива организации са Българският институт за стандартизация, немският Deutsche Institut für Normen, Европейският комитет по стандартизация и ISO – международната организация по стандартизиране. Тези служби се занимават с всевъзмони стандарти и количеството стандартизирани процедури за интернета е много-много по-малко, в сравнение с действащите.
Как може при липса на стандарти интернетът да работи по стандартен начин?
Ще се върнем в април 1969 година, когато интернетът тепърва е щял да бъде създаден. Тогава Стив Крокър предлага на колегите си виждане за начина по който се свързват компютри в мрежа и го озаглавява Request for Comments – Молба за коментари № 1. После го е разпечатал и разпратил по пощата. Следващото писмо е наречено “Молба за коментар № 3” и полага началото на серията “молби за коментари” като определя начина на взаимодействие в работната група по мрежите.
По предложения начин на работа сътрудничеството е било продължено и са последвали нови “молби за коментари”, по-известни с Request for Comments или просто RFC. Постепенно работата на самия интернет е била описана, отпаднала е необходимостта молбите за коментари да се разпращат разпечатани и са престанали да бъдат молби за коментари, а съгласувани предложения за това как да се допълни интернетът. Но все пак наименованието на отделните документи и номерацията са се запазили.
Днес организацията, която стопанисва – събира и обнародва - молбите за коментари, се нарича Отряд на интернет инженерите – Internet Engineers Taskforce, IETF, с работни групи по сигурността, по приложенията за работа в реално време, по транспорта на битовете по интернет, по работата на мрежите и т.н.
За да бъде една “молба за коментар” окончателно обнародвана като такава е необходимо първо да се представи чернова. Тя стои няколко месеца на общо достояние, като всеки може да я прегледа и да изрази мнението си. Авторът отразява получените забележки като издава нова чернова. Когато вече всичко по темата е казано, черновата се разглежда от ръководството на отряда – председателя и координаторите на съответната работна група. Те си казват мнението за това дали в черновата има противоречия с други молби за коментари и дали представя нещо ново. Ако всичко мине както трябва, на автора се дават 48 часа за последни промени и черновата вече добива статут на “молба за коментар”.
Процедурата отнема поне 3 месеца като може да трае и повече от година. Случва се и някоя чернова да отмре без да стане молба за коментар. Веднъж добил статут на “молба” документът получава пореден номер и вече не може да бъде променян, независимо дали има правописни или смислови грешки. Неточностите се оправят с нова “молба за коментар”, която допълва първоначалната. Ако промените са по-радикални, се създава “молба за коментар”, в която се казва, че се анулира друга молба. Разбира се, това не са закони, които действат до една дата, а след полунощ започват да работят по друг начин. Старите протоколи работят, докато се използват програми които ги ползват и при “анулиране” на нещо старо, новото трябва пак да работи по сходен принцип.
За разлика от “държавните” организации по стандартизация, които приемат
стандарти, но ги държат скрити докато заинтересованите не си платят да ги видят,
при IETF всички протололи стоят на общо достояние. Два пъти в годината членовете
на IETF се събират за да обсъдят на живо належащите теми, през останалото време
общуването върви през интернет. Обсъжда се докато се стигне до консенсус. Оказва
се, че това никак не е трудно, тъй като не става въпрос за пари.
Хората в IETF имат чуство за хумор. В началото на април обикновенно се появяват няколко “молби за коментари”, RFC, които са написани на сериозно, но всъщност представляват шега. На първи април 1990 се появява протоколът “пренос на интернет данни по птици”, воден като RFC 1149. В него четем:
“Птичите преносители могат да предизвикат големи забавяния, ниска пропускателна способност и летят на ниска височина. Пренасяната информация може да достига само една цел, но пък преносителите могат да прехвърчат без да си пречат (освен през ранна пролет). Това е предимство в сравнение с кабелите, когато щом двата края подадат информация едновременно тя се унищожава в средата и е необходимо да бъде препратена. При птиците полетът е в тримерното пространство и те имат вградено чуство за избягване на сблъсъци. За разлика от технологии като BlueTooth, за да има пренос не е необходима видимост между двата края. Технологията е приложима за комуникации в рамките на едно селище.
Как изглеждат данните? Данните за изпращане се печатат на хартийка в шестнайсетичен код, всеки 2 символа разделени с интервал. Ролката хартия се увива около крака на птицата. Дължината на пренасяните данни се ограничава от дължината на крака на птицата. За разлика от всички други мрежи, при които пропускателната способност намалява с остаряването на мрежата, при птичия пренос кракът пораства с времето и така можем да предаваме повече данни.
Птиците имат вградено чуство да откриват червеи и да ги унищожават. Понеже в интернет не може да се гарантира 100% получаване на данните, а само най-добро желание информацията да бъде доставена, можем да толерираме загуба на птици-преносители. С времето преносителите се саморазмножават. Данни могат да бъдат загубени по време на буря. Преносителите обаче подават звукови сигнали къде са.“
Мислите си, че това е голяма глупост?!?! Ами да – няма как да сте сигурни че изпратените данни са били получени. RFC № 2549 от 1 април 1999 допълва RFC 1149, като описва начини за проверка на качеството на връзката.
”Дефинираме 4 степени на качество Конкорд, Първо, Бизнес и Карета. Качество Конкорд означава експресна услуга. Съшествено предимство на птичия пренос на данни е, че това е единственият начин, по който може да трупате точки за често пътуващи клиенти, като Конкорд и Първо качество ви дават 50% надбавка на точките. Щраусите са алтернативен преносител, който може да вземе съществено количество данни на веднъж, но e по-бавeн и между началото и края са необходими мостове.
Качеството на услугата се определя за всяка птица по отделно с бар код върху крилата. Идеята е бар кодът да се сканира при влитане и след това птиците да бъдат автоматично пренареждани, като по-надежните се поставят отпред. Докато чакат птиците могат да спат. Преносители чакали дълго време могат да оставят обонятелни следи. Ако информацията трябва да бъде унищожена след получаване, то тя се записва с червено. Преносителите обикновенно нямат проблеми с мостове и тунели, но се задържат на тунели прокопани от червеи. И накрая: птиците-преносители с каустрофобия са за избягване”.
Преди повече от 30г любители на танците са се събрали в Карлсруе за да танцуват. Към първоначалния приятелски кръг са се включвали все повечеи повече хора и от групата са се обособили хор и оркестър. Всички заедно са се нарекли Tanzhaus Karlsruhe, по примера на унгарските танцувални къщи. Вече 7 години трите групи се събират ежемесечно за да свирят, пеят и играят, където всеки е поканен да потанцува. Отделните групи се срещат и допълнително за да репетират. Танцовият състав са се нарекли Ситрос. Всеки понеделник групата репетира сложни танци за сцена, за начинаещите се препоръчва да започнат с посещения на ежечесечните вечери на "Tanzhaus Karlsruhe". Особеното на групата е, че танците й са български.
Константина и Борис са от няколко години в група Сиртос и ще ни разкажат как са се включили в групата, защо е било решено да се наблегне на българските танци, и от къде са им носиите.
За повече информация посетете интернет страницата на ансамбълаwww.tanzhaus-karlsruhe.de.