Емисия 1ви септември 2007 (55 Мб)
На 27.11.2007 година Академично дружество “Кирил и Методий” празнува своя пети рожден ден, в предаванията ни на 29.9 и 6.10 ще ви кажем как ще бъде отбелязано събитието.
Новодошлите български студенти ще бъдат въведени в местната обстановка и студентския живот на 11ти октомври. Началото е 10часа на 11ти октомври на Ehrenhof в университета в Карлсруе. Организаторът AVKM ще се опита да запознае новите студенти с особеностите на живота тук, подробностите свързани с жилища, записване в кметстовото, университета, здравната застраховка; ще даде насоки на какво да се набляга по време на следването, какви са разликите от ученето в България и ще срещне новите с вече завършили студенти за да ги запознае с онова, което ги чака след дипломиране. И разбира се, всеки ще има възможност да задава въпроси за нещата, които го вълнуват.
Същевременно ще се наблегне на създаването на трайни връзки между участниците, което ще им позволи да се подкрепят взаимно по време на следването.
В програмата е предвидено за 12ти октомври посещение на производствените цехове на Даймлер Крайслер и на 13ти октомври малко празненство някъде по ливадите зад университета.
Много от новите студенти имат нужда от подслон за първите си дни в Германия, AVKM прави каквото може. Ако имате възможност да приемете нов студент за първите дни или желаете да се включите по друг начин в подготовката на програмата, ще се радваме ако пишете писмо на info@avkm.de или заповядате някоя от идните сряди на Zähringerstr. 10 от 19:30 часа. Очакваме Ви!
Сиртус са група етусиасти събрали се преди повече от 30 години в Карлсруе с идеята да танцуват балкански фолклорни танци. Малко по-късно ядрото на групата решава да се отдаде изцяло на българските народни танци, открояващо се със своята художествена красота и темпераментност. Групата кани специалисти от България, изучава и създава свои хореографии и ги представя както в Германия, така и в чужбина в колоритни български носии. Тайната на Сиртос се крие в това, че всички неимоверно много обичат българския фолклор и танцът за тях е не работа или усилие, а полет и радост от живота. Може би най-удивителното в историята им е, че групата е създадена не от българи, а от кореняци жители на Карлсруе. По-късно към състава се присъединяват нови танцьори, сред които и една темпераментна унгарка и млади български студенти. И днес групата посреща с отворени обятия всеки любител на фолклорните танци. Дори и такива, които никога не са танцували редовно биват посрещнати сърдечно и постепенно се посвещават в тайните на танца.
Верни приятели на Сиртос са женският хор Бела Радо, в който германки пеят едни от най-красивите български народни песни на български език и оркестърът Донаган, който изпълнява балканска народна музика. Трите състава заедно образуват дружеството Tanzhaus с жива музика, песни и танци, където всеки може да се включи. За повече информация посетете интернет страницата им www.tanzhaus-karlsruhe.de или слушайте нашето следващо радио предаване.
Карлсруе е уникален с едно биенале, фестивалът на европейския народен танц Folkloria. Това е грандиозен тридневен спектакъл, на който всеки две години си дават среща народни групи от цяла Европа. Тази година Фолклория ще бъде от 14ти септември, петък, до 16ти септември, неделя. Спектакълът просто не е за изпускане. Групите на Tanzhaus ще играят на 14ти септември, петък от 20 до 24 часа на сцена Nympthengarten. Заповядайте, ще имате възможност да потанцувате и самите вие! Цялата програма може да видите в интернет на адрес www.folkloria.de.
Ще чуете телефонен разговор със служба в България. Поводът за обаждането беше
неспособността на българската държава да обслужи своевременно желаещите да
посетят страната ни и имащи нужда от виза. Обърнете внимание на начина, по който
ни обслужват по телефона, той е характерен за всички ведомства в България.
Още в началото се чува неприветливото „Ало“ и вместо те да кажат с кого сме се свързали, ние искаме потвърждение. Къде-къде по-добре би било, ако вместо „Ало“ се чуеше „Визов отдел, добър ден“.
По нататък служителката отказва да ни даде информация. Тя въобще не се интересува от представения проблем и не се опитва да ни свърши работа. За съжаление целият казус с визите е такъв, че никой не се смята за отговорен и не иска да дава информация обясняваща текущото състояние. Както и да е.
Каква информация може да бъде секретна? Това са лични данни, сведения засягащи сигурността на държавата или данни по съдебно производство. Очевидно, колко визи средно се одобряват, не касае нито сигурността на държавата, нито нечия лична сфера и няма никакъв смисъл бройката да бъде пазена в тайна. Уви, несигурност у нашата събеседничка или конфорнтация с нещо изкарващо я от обичайния ритъм на работа я възпрепядства да ни каже каквото искаме.
Най-смешното идва накрая, когато под предтекст, че там се работело с лични данни, служителката не си каза името. Аз не съм доволен от нейното обслужване, за това сигурно и тя самата се е досетила. Но как е възможно без да имам име да кажа, от чие обслужване не съм доволен?
Уважаеми слушатели, използвахме записа за да ви дадем пример за това, как да не правите нещата, когато порастнете и поемете задълженията на сега работещите. Най-важното е винаги да се опитвате да помогнете и обслужите човека, който се е обърнал към вас. Винаги се поставяйте от другата страна за да разберете какъв е проблемът. Предразположете човека още от самото начало за общуване, като го приветстате и попитате какво може да направите за него. Не се крийте зад слушалката, а придавайте тежест на казаното от вас като си казвате и името. Така разговорът ще премине непринудено и работата ще бъде не само задължение, но и удоволствие.
Интернетът съществува, защото компютри на различни производители са в състояние да общуват по между си по договорен начин, наречен протокол. Кой обаче прави протоколите, т.е. стандартите в интернет?
Действаща схема е няколко фирми работещи в една и съща област да се съберат, примерно под формата на консорциум, и да се договорят за формат, при който техните програми ще могат да обменят данни помежду си. Този подход е сравнително нов, но не са един или два случаите, когато някоя фирма не бива поканена за участие в преговорите. В резултат сърдитковците подемат конкурентна инициатива и се появяват два стандарта за едно и също нещо. От такива случаи е тръгнала приказката “Стандартите са хубаво нещо, нека да направим повече от тях”.
До тук думата “стандарт” беше употребена неуместно. Стандарт може да създава само упълномощена от властимащите служба. Такива организации са Българският институт за стандартизация, немският Deutsche Institut für Normen, Европейският комитет по стандартизация и ISO – международната организация по стандартизиране. Тези служби се занимават с всевъзмони стандарти и количеството стандартизирани процедури за интернета е много-много по-малко, в сравнение с действащите.
Как може при липса на стандарти интернетът да работи по стандартен начин?
Ще се върнем в април 1969 година, когато интернетът тепърва е щял да бъде създаден. Тогава Стив Крокър предлага на колегите си виждане за начина по който се свързват компютри в мрежа и го озаглавява Request for Comments – Молба за коментари № 1. После го е разпечатал и разпратил по пощата. Следващото писмо е наречено “Молба за коментар № 3” и полага началото на серията “молби за коментари” като определя начина на взаимодействие в работната група по мрежите.
По предложения начин на работа сътрудничеството е било продължено и са последвали нови “молби за коментари”, по-известни с Request for Comments или просто RFC. Постепенно работата на самия интернет е била описана, отпаднала е необходимостта молбите за коментари да се разпращат разпечатани и са престанали да бъдат молби за коментари, а съгласувани предложения за това как да се допълни интернетът. Но все пак наименованието на отделните документи и номерацията са се запазили.
Днес организацията, която стопанисва – събира и обнародва - молбите за коментари, се нарича Отряд на интернет инженерите – Internet Engineers Taskforce, IETF, с работни групи по сигурността, по приложенията за работа в реално време, по транспорта на битовете по интернет, по работата на мрежите и т.н.
За да бъде една “молба за коментар” окончателно обнародвана като такава е необходимо първо да се представи чернова. Тя стои няколко месеца на общо достояние, като всеки може да я прегледа и да изрази мнението си. Авторът отразява получените забележки като издава нова чернова. Когато вече всичко по темата е казано, черновата се разглежда от ръководството на отряда – председателя и координаторите на съответната работна група. Те си казват мнението за това дали в черновата има противоречия с други молби за коментари и дали представя нещо ново. Ако всичко мине както трябва, на автора се дават 48 часа за последни промени и черновата вече добива статут на “молба за коментар”.
Процедурата отнема поне 3 месеца като може да трае и повече от година. Случва се и някоя чернова да отмре без да стане молба за коментар. Веднъж добил статут на “молба” документът получава пореден номер и вече не може да бъде променян, независимо дали има правописни или смислови грешки. Неточностите се оправят с нова “молба за коментар”, която допълва първоначалната. Ако промените са по-радикални, се създава “молба за коментар”, в която се казва, че се анулира друга молба. Разбира се, това не са закони, които действат до една дата, а след полунощ започват да работят по друг начин. Старите протоколи работят, докато се използват програми които ги ползват и при “анулиране” на нещо старо, новото трябва пак да работи по сходен принцип.
За разлика от “държавните” организации по стандартизация, които приемат
стандарти, но ги държат скрити докато заинтересованите не си платят да ги видят,
при IETF всички протололи стоят на общо достояние. Два пъти в годината членовете
на IETF се събират за да обсъдят на живо належащите теми, през останалото време
общуването върви през интернет. Обсъжда се докато се стигне до консенсус. Оказва
се, че това никак не е трудно, тъй като не става въпрос за пари.
Хората в IETF имат чуство за хумор. В началото на април обикновенно се появяват няколко “молби за коментари”, RFC, които са написани на сериозно, но всъщност представляват шега. На първи април 1990 се появява протоколът “пренос на интернет данни по птици”, воден като RFC 1149. В него четем:
“Птичите преносители могат да предизвикат големи забавяния, ниска пропускателна способност и летят на ниска височина. Пренасяната информация може да достига само една цел, но пък преносителите могат да прехвърчат без да си пречат (освен през ранна пролет). Това е предимство в сравнение с кабелите, когато щом двата края подадат информация едновременно тя се унищожава в средата и е необходимо да бъде препратена. При птиците полетът е в тримерното пространство и те имат вградено чуство за избягване на сблъсъци. За разлика от технологии като BlueTooth, за да има пренос не е необходима видимост между двата края. Технологията е приложима за комуникации в рамките на едно селище.
Как изглеждат данните? Данните за изпращане се печатат на хартийка в шестнайсетичен код, всеки 2 символа разделени с интервал. Ролката хартия се увива около крака на птицата. Дължината на пренасяните данни се ограничава от дължината на крака на птицата. За разлика от всички други мрежи, при които пропускателната способност намалява с остаряването на мрежата, при птичия пренос кракът пораства с времето и така можем да предаваме повече данни.
Птиците имат вградено чуство да откриват червеи и да ги унищожават. Понеже в интернет не може да се гарантира 100% получаване на данните, а само най-добро желание информацията да бъде доставена, можем да толерираме загуба на птици-преносители. С времето преносителите се саморазмножават. Данни могат да бъдат загубени по време на буря. Преносителите обаче подават звукови сигнали къде са.“
Мислите си, че това е голяма глупост?!?! Ами да – няма как да сте сигурни че изпратените данни са били получени. RFC № 2549 от 1 април 1999 допълва RFC 1149, като описва начини за проверка на качеството на връзката.
”Дефинираме 4 степени на качество Конкорд, Първо, Бизнес и Карета. Качество Конкорд означава експресна услуга. Съшествено предимство на птичия пренос на данни е, че това е единственият начин, по който може да трупате точки за често пътуващи клиенти, като Конкорд и Първо качество ви дават 50% надбавка на точките. Щраусите са алтернативен преносител, който може да вземе съществено количество данни на веднъж, но e по-бавeн и между началото и края са необходими мостове.
Качеството на услугата се определя за всяка птица по отделно с бар код върху крилата. Идеята е бар кодът да се сканира при влитане и след това птиците да бъдат автоматично пренареждани, като по-надежните се поставят отпред. Докато чакат птиците могат да спат. Преносители чакали дълго време могат да оставят обонятелни следи. Ако информацията трябва да бъде унищожена след получаване, то тя се записва с червено. Преносителите обикновенно нямат проблеми с мостове и тунели, но се задържат на тунели прокопани от червеи. И накрая: птиците-преносители с каустрофобия са за избягване”.