На първи юни отбелязaхме световния ден на детето. Сигурно повечето от нас с умилиение си спомнят за детските си години и многобройните детски изяви. Днес поглеждайки от страната на поотрасналите, сигурно много хора се питат, как се е родил празника и кой е решил, че ще е на 1 юни.
В далечната 1924 година в Женевската декларация за правата на децата е обявена необходимостта от специална защита за тях. С тази декларация мъжете и жените от всички народности и от всички континенти признават, че човечеството трябва да даде на детето всичко най-добро, което има. Потвърждават своите задължения, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра.
Тази декларация слага началото на дейността по закрила на децата. България е приета за член на Международния съюз за закрилата на децата още на 13 април 1925 година. Две години по-късно, през 1927г., Българския съюз за защита правата на децата обявява Ден на детето, който да се чества през пролетта- вторият неделен ден след Великден, Неделя на мироносиците.
Международният ден за защита на децата е учреден през ноември 1949 г. с решение на сесията на Съвета на Международната демократична федерация на жените и се отбелязва ежегодно на 1 юни. За първи път е бил проведен през 1950 г. в 51 страни по света.
На 20 ноември 1959 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето, която провъзгласява равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и др. Декларацията призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване.
Продължаваме темата за проблемите с българските дебитни и кредитни карти и използването им в Германия. Тази тема започнахме преди два месеца. През това време потърсихме конкретни отговори на доста условно зададените в миналия репортаж въпроси. Запитаните бяха представители както на немски, така и на български банки. Техните твърдения взаимно не се самоизключваха, но не се и допълваха. Както можехме да очакваме, виновни се оказаха и двете страни – немските банки заради незаинтересоваността си, а българските - заради своята убеденост, че международните правила важат безусловно за сънародниците ни в чужбина.
Като начало отново опитахме да използваме издадена в България дебитна карта VISA Electron в някои големи вериги немски магазини, както може да се очаква безуспешно. На въпроса ни защо не приемат плащане с подобен вид карти служителите независимо един от друг отговориха, че единствено при тях не става, но навсякъде другаде било възможно. Причината за отказа била, че банката, която им превеждала парите от тази карта, бавела превода до шест седмици след направата на покупката. Аргументът звучи убедително, но коя е банката? При разговор със служител от българската банка ни отговарят, че проблемът не е при тях, а в немската банка, която обслужва съответната търговска верига; а според немските търговци проблемът бил в българската банка, която не превеждала своевременно парите за покупката в тяхната банка, откъдето те да си ги получат навреме. Ето, че неусетно ставаме участници в играта “Криеница”. Но това не е любимата ни детска игра, в която винаги някой бива хванат и за наказание той отива да жуми докато останалите се крият. Тук ние отчаяно се опитваме да хванем някоя от криещите се институции, но безрезултатно, и оставаме в позата на жумящия неопределено дълго, а понякога това може да ни коства много. Ние като българи сме свикнали “да не си оставяме магарето в калта”. За жалост съветът как да си браним интересите, даден ни от началник отдел Visa Electron за България звучеше като намек да вършим тяхната работа, като ни помоли да им изготвим списък с търговските вериги, в които не се приемат нашите карти. Не мислете ,че го направихме.
За съжаление странностите с българските дебитни карти не свършват до тук. Както ви е известно, германците – като един изключително дисциплиниран народ – обичат да поставят условия, стриктно следят за изпълняването им и не допускат забавянето им. Също така сте наясно и че 50-те или 100 евро cash, които имате в джоба си няма да са достатъчни ако спешно ви се наложи да платите семестриална такса в университет, депозит за жилище или самолетен билет. Един съвет от нас – не разчитайте, че може да изтеглите желаната сума пари във всеки един ден от седмицата, защото немските банки налагат лимит за теглене през празнични за Германия дни. (Например лимитът на Deutsche Bank e само 200 евро) А ако са ви нужни 1000 евро, надали ви е безразлично дали ще ги изтеглите наведнъж или на 5 пъти, като се има предвид, че при всяко теглене плаща такса, определена от българската банка, и независеща от големината на сумата, която искате да получите.
В Карлсруе ще се съберат български студентски дружества от Германия за да обменят опит, да обсъдят идеи за бъдеща съвместна работа, да споделят каквото ги вълнува. Основна цел на четвъртата подобна среща е да се основе обща организация на отделните дружества. Обсъжданата повече от година тема скоро ще види бял свят. Наред с това всеки ще разкаже с какво се занимават отделните дружества. Колкото и сходни по идея, толкова и различни са те. Кои са тези хора може да разберете лично като заповядайте от 22ри до 24ти юни на Zähringerstr. 10 в Карлсруе. Събирането е отворено за всички желаещи. Из другите теми:
Програмата на следващата среща ще бъде обявена малко преди началото в интернет на адрес www.avkm.de .
За да стане всичко реалност имаме нужда от Вашата помощ. Ще ни помогнете много ако подслоните един участник за 2те нощи. При желание ни пишете на info@avkm.de .или се обадете на 0721/911704743, 0176/20700494. Разчитаме на подкрепата Ви, за да може мероприятието да се осъществи!
Как трябва да се създават интернет страниците, така че информацията да бъде лесно достъпна и за инвалиди? Преди всичко представеното съдържание трябва да бъде в текстова форма. Опитайте се да разграничите между съществената информация на интернет страницата и начинът, по който е представена. Не бива да се разработват страници, които изискват точно определена програма или разделитела способност за да бъдат отворени, а нека се подготвят за всички потребители на интернет. Така инвалиди и хора с по-стари компютри също ще могат да виждат какво е написано.
За разделянето на самата информация от нейното представяне може да се използват т.н Cascading Style Sheets (CSS) вместо да се внедрява в самата страница как точно да изглежда. Когато се използва CSS за да се определи шрифтa и цветa, потребителите с увреждания могат сами да изберат удобен удобен за тях шрифт и цвят. Ограничете се в изпозването на мултимедия, сложни дизайни и динамика по страницата с Java или JavaScript. Най-често тези допълнителни похвати не могат да бъдат усвоени от инвалиди.
Ако изпозвате елементи, които са непригодни за хора с увреждания, бъдете сигурни, че има алтернативен, опростен начин по който информацията може да бъде прочетена.
Хората с увредено зрение имат нужда сами да определят размера и цвета на шрифтовете. Това е възможно само ако страницата го позволява. Не използвайте елемента FONT. Предлагайте различни шрифтове, които не използват серифи – чертички на горната или долната част на буквата. Arial, Verdana или Sans Serife са пригодни за четене от инвалиди. Не намалявайте насила разстоянието между буквите, защото текстовете стават по-трудно четими. Размера на шрифта го задавайте само с относителни стойности, а не с абсолютни. 110% е добре, но не и 15 пиксела. Откажете се от използването на елементите BLINK или MARQUE. Мигащи и шаващи текстове затрудняват същественоо ориентирането по екрана А мигащата инфромация е в общия случай нечетима за хора с увреждания. Използвайте конструкции като H1, H2 само по предназначение, а не за да удебелите обикновен текст. Модерните средства за четене на интернет страници се ориентират по елементите H1, H2, H3 и могат да ги прочетат с пауза и ударение като за заглавие.
Използвайте силен контраст между текста и фона. Най-силен контраст се получава при използването на черно/бяло. За предпочитане е обаче да не се взема чисто бяло, а да се примеси с малко жълто или светло сиво. Не съчетавайте цветове, които не са контрастни, като червено/кафяво. Най-добре ще разберете дали сте уцелили цветовете, ако можете на черно-бял екран да прочетете всичко. В никакъв случай не използвайте зелено/червено – от мъжете 8% страдат от зелено-червен далтонизъм. Графиките трябва да се разбират и когато няма цветове по тях. Не предавайте информация чрез цвят, например чрез символизиране на нещо чрез промяна на цвета. Ако използвате зелено и сиво, всички хора с черно-бели монитори или зелено-сив далтонизъм няма да видят нищо. Не внедрявайте цветовете в самата интернет страница, а използвайте CSS, за да могат хората с увреждания да си ги настроят както им е удобно.
Всякаква информация, която съществува само като звуков файл няма как да достигне до глухи. Съпровождайте подобни материали с пълен или частичен текст, който може да ги замести. Това важи с еднаква сила за чисто звукови файлове, за филми и за записи от различни доклади и конференции.
Това далеч не е всичко, за да бъдат интернет страниците лесно достъпни за инвалиди. Другия път ще продължим с картинките, връзките, рамките, скиптовете, таблиците, формулярите, електронните писма и текстовите документи.